06:45 | Местен фокус

05:25 | На преден план

21:41 | Контекст

4909

Проектът на бюджет бе представен от министъра на финансите Теменужка Петкова.Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7 на сто през 2026 година.

Автор: БТА / Редактор: Стела Филипова | 09 Декември 2025, 16:09 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Проектът на бюджет бе представен от министъра на финансите Теменужка Петкова.

Във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. информацията и документите по бюджетната процедура са изготвени в евро при официален валутен курс спрямо Закона за въвеждане на еврото в Република България - 1,95583 лева за 1 евро.

Първоначално разработените проекти на бюджетни закони за 2026 г., които бяха одобрени от Министерския съвет и внесени за разглеждане в Народното събрание през ноември тази година, бяха оттеглени с Решение № 839 от 2 декември 2025 г. на Министерския съвет.

Есенната макроикономическа прогноза за периода, изготвена от Министерството на финансите (МФ), предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7 на сто през 2026 година.

Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. - 3,5 на сто.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3 процента от БВП през 2026 г., 2,8 процента от БВП през 2027 г. и 2,4 процента от БВП през 2028 г.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро  (31,3 процента от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2 процента от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6 процента от БВП) през 2028 година.

През 2026 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,0 млрд. евро, в т.ч. до 3,2 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за укрепване на европейската отбранителна промишленост.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен да бъде в размер на 2,4 млрд. евро.

От 1 януари 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 620,20 евро. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е в размер на 2300 евро за 2026 г.

Размерът на приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) е 50,402 млрд. евро през 2026 година, а размерът на общите разходи по КФП е 54,051 млрд. евро.

По националното правило от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 40,1 процента от БВП за 2026 г. При прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект, който води до спадане на тези разходи под 40 на сто.

При прогнозиране на постъпленията от данъци са взети предвид следните предложения за изменения в данъчното законодателство, както и продължаващото действие на някои мерки:

- Разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск;

- Въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност;

- Разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск;

- Продължаващо действие на въведения от 01 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия;

- Продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения за деца и деца с увреждания в увеличен размер и през 2026 г.;

- Предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране за данъчни цели на електрически автомобили;

- От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 22 на сто;

Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета са както следва:

- Увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. от 550,67 евро на 620,20 евро.

- Осъвременяване на пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, считано от 1 юли на съответната година по т.нар. „швейцарско правило";, като се очаква увеличението да бъде в периода 7-8 на сто;

- Увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително;

-Увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 398,81 евро на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително; 

- Увеличение от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от КСО, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.53г от КСО;

- Прилагане на обща политика по доходите чрез увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 10 на сто и отпадане на автоматичните механизми за определяне на размера на възнагражденията в определени сектори, обвързани със средната работна заплата;

- Запазване на политиката по доходите за педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;

- Стартиране на Програма за подкрепа на лекарите специализанти с осигурени средства в размер на 30,0 млн. евро за 2026 г.;

- Увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазване и др. Бюджетните взаимоотношения с общините са в размер на 5,077 млрд. евро за 2026 г. при 4,563 млрд. евро за 2025 г., или ръст от 11,3 на сто.

Политики и мерки за оптимизация на разходите:

- За периода 2026-2028 г. Министерският съвет и кметовете на общини след преглед и оценка извършват оптимизиране на общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38 от Закона за администрацията с цел  да се достигне намаление на общата численост с не по-малко от 5500 щатни бройки, трайно незаети повече от шест месеца, разпределени пропорционално за периода;

- През 2026 г. размерите на индивидуалните основни месечни заплати на централните и териториални органи на изпълнителната власт, както и на посочени в чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията еднолични органи и техните заместници се определят в размер на последната индивидуална основна месечна заплата, определена към 31 декември 2025 г., освен ако в закон е предвидено друго. Промените на индивидуалните заплати на тези органи след 31 декември 2026 г. се определят в рамките на разходите за персонал и съобразно процентното увеличение на заплатите на служителите в публичния сектор.

- Средствата за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 7,020 млрд. евро, като в т.ч. са тези с национално финансиране от 3,165 млрд. евро и с европейско финансиране от 3,855 млрд. евро (в т.ч. НПВУ).

Румен Радев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), посочи че в рамките на проведените разговори между работодателите, синдикатите и правителството са били отменени мерки като вдигането на данък дивидент, увеличаването на осигурителните вноски с 2 пр. пункта, отмяна на изискванията за одобрен от НАП СУПТО. Той добави че и размерът на максималния осигурителен доход се увеличава с малко по-нисък размер от първоначално предвиденото. Радев изрази задоволство от програмата за намаляване на незаети 5500 щатни бройки в държавната администрация за период от 3 години.

Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ,) посочи че намирането на компромис в разговорите относно проекта на бюджет е било предизвикателство. По думите му, през 2026 година КНСБ ще постави въпроса за необходимостта от дебат относно данъчно осигурителната система на България. Той посочи, че приходната част на бюджета е напрегната и има риск да не се изпълни в заложения си вариант. Димитров заяви, че бюджетът не финансира заплати и пенсии на цената на дефицит, тъй като размера на дефицита е обвързан с капиталовите разходи.

Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в Република България посочи, че има проблем с текстовете, предвиждащи съкращаване на незаети щатни бройки в държавната администрация. По думите , не може да се отнема свободата на общините да определят числеността на служителите си, която финансират със собствени приходи.

Георгиева каза, че в общините има около 28 000 щатни бройки като обикновено има няколко хиляди бройки, които не са заети, тъй като това са висококвалифицирани позиции и трудно се намират подобни кадри.

Тя обърна внимание, че замразяването на възнагражденията на нивата от 2025 година на изпълнителната власт може да предизвика проблем с кметските наместници в страната, тъй като техните възнаграждения са на нивото на минималната работна заплата, която от своя страна се повишава през 2026 година.

Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара, посочи че този проект на бюджет не е най-добрият, но е по-добър от изтегления проект, тъй като не се повишава данъчно-осигурителната тежест. Той призова още в началото на 2026 година да започне дебат за необходимите реформи, така че българските данъкоплатци да са предупредени какво ги очаква през 2027 година. Според него ни чакат трудни времена и ако отсега не се прегледа как да се повишат разходите

Боян Николаев, заместник-изпълнителен директор на КРИБ заяви, че организацията подкрепя бюджета, тъй като колкото по-скоро България влезе в еврозоната без да си променя данъчната система, толкова по-бързо ще бъде овладяна инфлацията у нас.

Борис Бонев, председател на "Спаси София" и общински съветник в Столичния общински съвет, призова депутатите да разгледат размера на субсидията за градския транспорт в София, която се увеличават с 8 млн. евро през 2026 година, което няма да бъде достатъчно. По думите му размерът на субсидията трябва да достигне 83 млн. евро, което представлява нарастване с 22 млн. евро спрямо заложеното.

Ваня Григорова, общински съветник в Столичния общински съвет и председател на сдружение „Солидарна България" също посочи, че София има нужда от сериозни средства за ремонт и поддръжка на инфраструктурата си.

Асен Василев от ПП-ДБ разкритикува заложеният ръст от 3,3 млрд. евро в очакваните приходи от ДДС за 2026 година, посочвайки, че прогнозата няма да се сбъдне, и ако не се съберат планираните средства дефицитът ще надхвърли размера от 3 на сто от БВП.

„Приходната част на бюджета е надценена и то по начин, по който е прогнозируемо грешен. Тук говорим за 1,5 млрд. евро, които няма да бъдат събрани от ДДС", каза той.

Василев посочи, че правителството не се е отказало да вдига данъци и осигуровки, а просто е отложило намерението си с една година.

По думите му, управляващите намаляват разходите за наука, образование и култура и замразяват разходите за здравеопазване, въпреки че планират да увеличават данъци и осигуровки.

Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че се отчита сериозен спад в индустрията и износа при все че това е годината, в която България влиза в сухопътния Шенген, което е крайно обезпокоително. Според него това е заради мерките на правителството, насочени срещу бизнеса и гражданите. По думите му, през 2026 година има опасност бюджетният дефицит да е над 5 на сто от БВП. Димитров цитира оценката на Фискалния съвет, че заложените приходи в бюджета за 2026 година са надценени.

Според Цончо Ганев от „Възраждане" членството на страната в еврозоната има пряко отношение към намеренията на управляващите да вдигат данъци и осигуровки.

Красимир Манов от МЕЧ попита управляващите защо са премахнали от проекта на бюджет предвидените средства за евентуално придобиване на „Лукойл България", тъй като това е била единствената смислена мярка в изтегления проект. Според него, ако „Лукойл" у нас бъде национализиран ще вдигне приходите в бюджета.

Мария Илиева от „Величие" посочи, че проектът на бюджет е с прекалено оптимистични приходи, главно от косвени данъци.

Мехмед Салим заяви , че „Алианс за права и свободи" няма да подкрепи този бюджет защото вторият вариант на проекта е направен набързо без да се вземат предвид всички гледни точки.

Министърът на финансите Теменужка Петкова посочи по отношение на заложените приходите в бюджета, че управляващите разчитат на мерките за повишаване на събираемостта, които вече дават резултат през тази година, както и на новите мерки, разписани в проекта на бюджет. По думите , едно евентуално възстановяване на работата на „Лукойл България" през следващата година ще възстанови приходите на Агенция „Митници" от ДДС. Тя припомни, че в резултат на мерките за повишаване на събираемостта, приходите през тази година са нараснали с 8,6 млрд. евро към края на октомври.

Петкова заяви, че управляващите търсят начин да използват ресурс от ОП „Развитие на човешките ресурси", чрез която да осигурят 100 млн. евро за увеличаването на възнагражденията в първичната медицинска помощ, където влизат и медицинските сестри у нас.

Петкова каза, че голяма част от капиталовите разходи по Плана за възстановяване и устойчивост са били прехвърлени през 2025 година и 2026 година, тъй като през преходните години нищо не е било свършено. Страната ни трябва да реализира проектите по плана, ако иска да получи плащанията по него, поради което делът на разходите в бюджета спрямо БВП е на нивото, което е заложено, а именно 40,1 на сто без включените средства от фондовете на ЕС, както е правилото по закон.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Контекст

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Германските въоръжени сили са готови да задължат военнослужещи да се включат в новата бронирана бригада в Литва, ако се наложи, заяви министърът на отбраната Борис Писториус, цитир ...

Договорът с „Боташ“ можеше да работи в полза на България, както и в полза на Средна Европа. Но за съжаление, политическите конфликти тук направиха това невъзможно, от к ...

Напоследък имам много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз. Това каза президентът Илияна Йотова в предаван ...

Втори тур на частични местни избори за кмет се произвежда в сливенското село Чинтулово. До балотажа достигнаха кандидатът на ГЕРБ Димитър Илиев и кандидатът на „Левицата" Хри ...

Жители на търговищкото село Бистра излязоха на протест срещу отглеждането на голям брой кучета в населеното място. Недоволните се събраха в центъра на селото с искане отговорните и ...

               

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) ще провери пешеходните пространства и маршрутите, по които хората със зрителни увреждания се придвижват към спирките и влаковете на столи ...

Германските въоръжени сили са готови да задължат военнослужещи да се включат в новата бронирана бригада в Литва, ако се наложи, заяви министърът на отбраната Борис Писториус, цитир ...

Кандидатът на ПП ГЕРБ Димитър Илиев спечели балотажа за кмет на сливенското село Чинтулово, съобщи заместник-председателят на секционната избирателна комисия Съби Събев. На втория ...

Приключи изборният ден в поморийското село Бата, където днес се проведе балотаж за кмет. Това съобщиха от Общинската избирателна комисия (ОИК) в Поморие. От комисията посочиха, че ...

Празник, посветен на 150-ата годишнина от Априлското въстание, събра местни жители и гости в търговищкото село Цветница. Инициативата, под мотото „Когато корените заговорят&l ...